Цитат на деня – Бил Козби

I don’t know the key to success, but the key to failure is trying to please everybody.

Не знам ключа към успеха, но ключът към провала е да се опитваш да задоволиш всички.

- Бил Козби, американски комик и актьор, 1937 г.

Искам да живея!

Искам да крещя, да викам, да тичам, да се смея, да рева, да плача, да тъгувам, да ревнувам…

Искам да изпитам всяка една емоция, слети в едно…

Искам да видя желанието в очите ти…

Искам да се чувствам жив… истински жив!

Цитат на деня – Александър Велики

I am never afraid of an army of Lions led into battle by a Lamb. I fear more the army of Lambs who have a Lion to lead them.

Не се страхувам от армия от лъвове, водена от агне. Повече се плаша от армия от агнета, водени от лъв.

Офицери и пешки

„Офицери и пешки“ или както е оригиналното му заглавие „Lions for Lambs“, не е обикновен филм – за разлика от повечето други, той не носи някакво послание – просто задава въпроси.

Съществуват много спорове относно превода на заглавието – дали е правилно или не, не може да се каже, защото заглавия на филми рядко се превеждат буквално, в част от случаите се търси да се закодиран смисъла на филма в това заглавие. Нека по този случай да помислим върху оригиналното заглавие – „Lions for Lambs“. Към средата на филма, Робърт Редфорд, въплатил се тук в ролята на професор цитира германски генерал:

Nowhere have I seen such Lions led by such Lambs.

Не съм виждал такива лъвове водени от такива агнета.

Поразрових се още малко и открих, че дори този генерал частично цитира Александър Велики:

I am never afraid of an army of Lions led into battle by a Lamb. I fear more the army of Lambs who have a Lion to lead them.

Не се страхувам от армия от лъвове, водена от агне. Повече се плаша от армия от агнета, водени от лъв.

Това не филм, на който лесно може да се сложи етикет „интересен/безинтересен“. Това не е и неговата цел. Целта му не е нито пропаганда или манипулация. Той просто оставя след себе си въпроси, на които американското правителство трябва да отговри. Въпроси на които всеки от нас трябва да даде отговор за себе си.

Някои хора определят „Lions for Lambs“, като скучен, по-скоро статичен филм, без много действие. Това е умишлено. Ще припомня, ако някой е гледал „12 angry men“ – друг невероятен филм, където цялото действие се развива в една единствена стая! Липсата на екшън и специални ефекти, има за цел да акцентира върху диалога, върху смисъла на филма.

Филмът разглежда едно времено три линии на развитие. Тези три линии целят да представят основните действащи „лице“ във случващото се – „Lambs“ – управляващите, „Lions“ – биещите се и  третата на обществото – в случая професора и студента (младият с идеали и възрастният с цел да промени нещо да наставлява).

Всеки от актьорите (или респективно – героите) има конкретно поставена цел.

1. Мерил Стрийп в ролята на провокативната журналистка (може би главната роля от моята гледна точка) – тя е „инструментът с който се задават въпросите“.

2. Том Круз в ролята на сенатор (съсловието на управляващите) – показва неспособността на правителството и управляващите лица да поемат отговорност за действията си.

3. Робърт Редфорд в ролята на професора – той е бил, е и ще бъде – но не задълго. Затова и се опитва да провокира младите, следващото поколение (в случая този образ е конкретизиран с ролята на студента), да поемат нещата в свой ръце, да не стоят безучастно.

4. Бойното поле и двамата бивши студенти – лъвовете в битка. Точно това се опитва Редфорд да научи студента – лъвовете трябва да водят битката, лъвовете трябва да водят държата, тук стигаме пак до изказването на Александър Велики.

Финалът на филма е връх на режисьорското майсторство – със едно пет секундно мълчание, трите на пръв поглед далечни сюжетни линии се свързват в едно и насочва вниманието на зрителя към всички онези въпроси които оставя „незададени“ и „неотговорени“ след себе си.

Amas Veritas

Като дете ме караш да се смея,

да гледам трепетно снега.

Да обичам за жалост не умея,

така си мислех досега.

Събуждаш нови чувства ти във мен,

Непознати, скрити на дълбоко в моята душа.

Караш тялото ми да страстно трепери,

спомня ли си твоя лик сега.

Бога ми, жадувам…

С теб да бъда всяка нощ и ден

Всяка секунда да тъгувам

не си ли ти със мен.

Кажи ми – как ме тъй плени,

открадна ти моето сърце,

Не кръв – любов тече по моите вени,

Щом видя твоето лице…

Стената със стрели

Боли… жестоко боли,

искам да съм сам

и тези тежки, черни, оловни стрели

откъсват едно по едно, парчета -

най-съкровенните части от душата ми

и ги забиват там -

на стената,

нека бъдат видяни от всички.

На стената,

за да може всеки да си вземе

част

и да я захвърли

и да я стъпче,

но нека остане едно на стената,

последното,

за да го дам на теб,

прави с него каквото искаш,

но го запази,

моля те,

нека имам спомен за тази болка

и нека той да си ти.

Нека го помниш и ти!

Спомен, сън и още нещо…

И споменът се връща безвъзратно,

бавно се прокрадва във нощта,

сънят ми таен ти открадна,

открадна ти и моята душа….

И може би аз пак ще те забравя,

теб и твоя нежен аромат,

но вечно, трайно аз ще помня

съня така от теб откраднат.

Сънувах хижа в планината,

как сняг и слънце заедно стоят,

и камината до заскрежения прозорец,

и отвън далечен той – светът.

Открадна ти моето спокойствие,

но спомена за теб да ми отнемеш

няма аз да позволя.

Ще те помня… дори да не желаеш.

Без път

Мрази ме! От тук ти вече си отиде,

загуби пътеводната си светлина.

Ще помниш ти моето име,

име което да крещиш през нощта.

Загубен в мрака, ти луташ се,

но аз не чувам твоите викове сега.

Ще е нужно повече от зов, молитва.

От мен не ще ти чуеш прошка,

някога, но не сега…

Дали

Какво ли чувства вятърът, разрошвайки косите ти,

дали усеща като мен, желанието в очите ти.

Какво ли пък дъждът изпитва, когато пада върху твоите ръце

дали и той, както мен, все търси твоето лице.

Дали те слънцето ревнува, от луната и нощта,

защото спиш ти денем, а живвеш си от вечерта.

Дали се чуди, как изглеждаш ти на лунна светлина,

защото де се е видяло, слънце да се срещне със луна.

Дали и аз така вечно ще се чудя,

както слънцето и вятъра, а даже и дъжда,

можехме ли заедно да извървим пътя

пътя, покрит със есенни листта…

Любов

Стая – без прозорци и врата,

просто празни четири стени

и таван – без комин… в стаята

маса с два стола, а на тях – аз и ти.

Просто седим… и мълчим,

две цигари горят, а димът -

издига се и пак спада – без комин,

къде ще иде. Отделени от света,

просто седим… и пак мълчим

и чакаме да ни обвие – димът.

Задушаваме се, но търпим,

Обещанието не се разваля…

Ще седим… и ще търпим,

Докато някой не наруши тишината,

но не ще съм аз, едва ли ти,

тогава просто ще търпим мъглата,

избор няма – просто празни

четири стени – и таван… без комин,

изход няма – без прозорци и врата,

само този непосилен дим.