Спомен, сън и още нещо…

И споменът се връща безвъзратно,

бавно се прокрадва във нощта,

сънят ми таен ти открадна,

открадна ти и моята душа….


И може би аз пак ще те забравя,

теб и твоя нежен аромат,

но вечно, трайно аз ще помня

съня така от теб откраднат.


Сънувах хижа в планината,

как сняг и слънце заедно стоят,

и камината до заскрежения прозорец,

и отвън далечен той – светът.


Открадна ти моето спокойствие,

но спомена за теб да ми отнемеш

няма аз да позволя.

Ще те помня… дори да не желаеш.